В мравунячето на света

…не помня от кои лета – с объхтана от път душица,

в мравунячето на света си мъкна светлата трошица,

със нея дигнах син до син, и нека Бог е с тях вовеки,

пак тя, замръкна ли самин, ме води в правите пътеки,

за всички в моя вехт долап щом има, стига и за мене,

пред паднала трошица хляб и аз се сривам на колене,

и – чист, тропарите чета, и светло ми е, Боже, с тебе

в мравунячето на света със Твоята трошица хлебец.