Най-добре ми е като изключа телефона, но не знам дали и на Бог добре Му е – ставам недостъпен, а Той никога не е такъв, даже напротив. Винаги е на линия.
⌘ За мен Христос не е метафора. И в мит да го вградя не мога – погребан във легенда стара как би възкръснал Той от гроба?
Христос е жив, по-жив от мен, а аз, аз трябва да умирам – все повече и всеки ден. Додето се превърна в извор.
⌘ В този свят аз мога да съм само маргинален. Друга участ би значела да променя самото си начало. Началника на светлината да предам и в центъра на свойта помраченост да увисна.
⌘ Човек построява сам своя затвор и в ъгъла сгушен трепери; белязва го знакът на зъл часовой – страхът от добри намерения.
⌘ Благодаря Ти, Господи, че съществувам в Теб, докато други съществуват в сайтове и блогове и техният живот се движи само в нета – един калейдоскоп за виртуални богове.
И аз мечтал съм като тях да бъда център на вселената, за миг макар да съм велик, за всички да съм важен… Сега, когато съм вселен у Теб и Ти – у мен – венецът Ти от тръни как мога да забравя?
Не давай, Господи, у мен да победи, което победил си вече Ти!
