„Сега е, Господи, Великден, твоят ден…” Блез Сандрар
Стоя пред твоя храм на църквата „Свети Димитър”. Очаквах да си там , а ти си моя мисъл.
През земния ми свят те нося като огън. И търся твоя свят, но повече дали ще мога.
Какво ли не живях и през какво ли не преминах. Светът бе цъфнал трън във моята градина.
До тебе остарях, о, Господи любими. Това, което съм сега, от теб го имам.
Човешка шепа самота и гладно земно семе. Лицето ти над мен е образ на вселени.
Април е, Господи, и твоят ден настъпи, а земният живот върви по свои стъпки.
Но ето го сега, към храма ти народът. Ще търси светлина, от себе си свободен.
А ти дали си там, о, Господи любими! Вървеше бос и сам през миналите зими.
В иконите си от злато и с лъскава корона. Боли ли те светът, поникнал в твоя корен?
Отворена врата е храмът ти Господен. Вземи ме да съм там, където си прободен
АКО НЯКОЙ НЕ ЗНАЕ как се получава брашно от пепел, как се правят хлябове от звезден прах и небесна мая, нека влезе в царството на отдавнашната Земя, да потърси стъпки на хора, избуяла забрава, пуснала плодове и корени навсякъде.
Нищо мъртво не е мъртво и нищо живо не е повече от мигновение. В себе си носят семената на вечен живот
Не се навеждайте над стръмни брегове, да не потънат очите ви в бездна Не слушайте поуките на грешни учители. Притеглете сърцата си към думите на Словото, там живее Духа на Господа
КЪДЕ СМЕ тръгнали забързани, одрипавели, развели мислите си в хаотичен ритъм. Вървящи светове на празни думи.
А животът е така прекрасен. Целува вятър нашите чела, косите вее. Черешите на хълма и в земята зреят. Реката е измила пясъка един и същ, безкраен. Водата носи световете в огледало.
На всеки бряг животът е с крила и диша. И как се труди Бог, да ни облече в безсмъртие
ВОСКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО 2019
„Сега е, Господи, Великден, твоят ден…” Блез Сандрар
Стоя пред твоя храм на църквата „Свети Димитър”. Очаквах да си там , а ти си моя мисъл.
През земния ми свят те нося като огън. И търся твоя свят, но повече дали ще мога.
Какво ли не живях и през какво ли не преминах. Светът бе цъфнал трън във моята градина.
До тебе остарях, о, Господи любими. Това, което съм сега, от теб го имам.
Човешка шепа самота и гладно земно семе. Лицето ти над мен е образ на вселени.
Април е, Господи, и твоят ден настъпи, а земният живот върви по свои стъпки.
Но ето го сега, към храма ти народът. Ще търси светлина, от себе си свободен.
А ти дали си там, о, Господи любими! Вървеше бос и сам през миналите зими.
В иконите си от злато и с лъскава корона. Боли ли те светът, поникнал в твоя корен?
Отворена врата е храмът ти Господен. Вземи ме да съм там, където си прободен
АКО НЯКОЙ НЕ ЗНАЕ как се получава брашно от пепел, как се правят хлябове от звезден прах и небесна мая, нека влезе в царството на отдавнашната Земя, да потърси стъпки на хора, избуяла забрава, пуснала плодове и корени навсякъде.
Нищо мъртво не е мъртво и нищо живо не е повече от мигновение. В себе си носят семената на вечен живот
Не се навеждайте над стръмни брегове, да не потънат очите ви в бездна Не слушайте поуките на грешни учители. Притеглете сърцата си към думите на Словото, там живее Духа на Господа
КЪДЕ СМЕ тръгнали забързани, одрипавели, развели мислите си в хаотичен ритъм. Вървящи светове на празни думи.
А животът е така прекрасен. Целува вятър нашите чела, косите вее. Черешите на хълма и в земята зреят. Реката е измила пясъка един и същ, безкраен. Водата носи световете в огледало.
На всеки бряг животът е с крила и диша. И как се труди Бог, да ни облече в безсмъртие
