ОРЕХЪТ
Огромен орех ходеше в съня ми.
Черупка, къща с четири сърца до моя корен,
преди да го разтвори светлината.
По ствола на съня Божественият огън
говореше за Бога и вървяха на камари
купчини плодове и аромати,
закръглени и меки като вятъра около земята.
Играеше си слънцето по клоните на ореха,
а той се носеше върху грамада корени.
Невидимо вървеше в своя свят от време,
когато неговото семе се разпукна сладко
върху езика на пръстта.
Орехът, животно от дървесна плът,
държеше покривите на земята
и беше гладък в своя блясък на растеж,
корона от небе в небето под зелена шапка.
Повдигаше ме мисълта да вляза в неговия корен,
да се стопя в черупките и в сока,
да видя идващия свят в природата на следващия орех.
Усетил мисълта ми, орехът разтърси клони.
Заваляха плодове с тъга и шепот, сякаш бяха хора
И аз сред тях растение в човешко тяло.