Една необемна, но дългочетящата се книга, „Забравената мая“ съдържа кратки есета от писателя и литературовед доцент д-р Калин Михайлов, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“.
Четенето на тези есета предизвиква уникално усещане – онова умение на автора да забелязва обикновените неща, осмисляйки ги емоционално през съвсем космически висши мащаби, без много думи и по някакъв начин близки до езика на читателя. Онова, без което не можем и което различава човешкото живеене от просто размножаване и хлебоядство.
Калин Михайлов гостува на "Артефир" и разказа повече за „Забравената мая“:
"Има за мърморенето, има за раздразнението, има за неща, с които се сблъскваме всеки ден почти... стремил съм се книгата да бъде проста, в добрия смисъл на думата. Т.е. да не бъде излишно претенциозна, нещата да са изразени в самата им сърцевина, така, както са почувствани. Борил съм се с изкушението на занимаващия се професионално с литература да говори сложно.
За посивяващите хора, за малките изненади, за общуването... за забравената мая
Забравената мая препраща към един пасаж от Евангелието, където става дума за малкото мая, която заквасва голямо количество тесто. Там аналогията е свързана с Божието царство, което расте незабелязано. Аз съм имал предвид, в широк смисъл, и препращам към грамотния читател – маята, която е нужна, за да може тестото на нашия живот да втаса и от него да се получи нещо, което става за ядене, нещо употребимо и нещо, което има същност за нас – един живот, способен да принася плод и да умножава доброто. Всяко добро нещо всъщност е вложено от Бог у нас, независимо дали го признаваме и признаваме."
Снимките са предоставени от Калин Михайлов.
Чуйте повече в звуковия файл.
