Тази година на Марияна й предстоеше пенсиониране след почти четиридесет години трудов живот като касиерка. И като повечето касиери, цял живот бе боравила служебно с огромни суми пари, а в личния си живот бе живяла скромно, на моменти в поносима оскъдица. Ето защо, дълго умува какво да направи с колосалната за нея сума от шест брутни заплати, които щеше да поучи на куп при излизането си в пенсия. Разбира се за нищо голямо нямаше да стигнат. Сумата беше малко над три хиляди лева. Но и те не са малко! Ремонт на кухнята или климатик и нова бяла техника, или пък да смени най-после дограмата?! Трябваше добре да го обмисли, че след това с едната пенсийка нищо нямаше да може да си позволи. Най-разумно би било да инвестира парите нещо голямо, вместо да купува куп дреболии. Дори и пенсионерка пак би могла да купи на изплащане нова пералня или микровълнова. И после една нощ се събуди в два часа и знаеше какво точно иска да направи с парите- да отиде на екскурзия до Йерусалим. Не се знае колко още ще живея, дъщеря ми е добре финансово, каза си Марияна, сега е моментът да попътувам. Човек идва гол и си тръгва гол и само това, което е видял и изживял, отнася със себе си. Единствено й излизане извън граница в живота й беше еднодневна екскурзия до Букурещ през осемдесетте. Но още от дете бе мечтала да посети светите земи. Мислено тя много пъти бе обикаляла из уличките на Витлеем, Назарет, Йерусалим. Нейната баба Мария, на която тя бе кръстена, й разказваше истории от библията всяка вечер преди да заспи. Жената беше много набожна и много сладкодумна. Родителите на Марияна й се караха и й забраняваха да пълни главата на детето с глупости, но баба и внуче имаха своето малко съзаклятие. Малката Марияна имаше живо въображение и в главата си рисуваше ярки картини на онези места и хора. Беше си обещала, че един ден, като стане голяма и започна де печели ще отиде там и ще заведе баба си. После баба й почина, Марияна порасна и забрави тази своя мечта, както обикновено става с най-съкровените ни и мили детски въжделения. И ето че сега имаше възможността да я сбъдне! И не биваше да пропусне тази възможност! Оказа се, че почти всяка туристическа агенция предлага екскурзия до Израел. Две седмици Марияна събира оферти, сравнява цени, маршрути и качество на хотелите. На края се спря на вариант от осемдневна екскурзия със седем нощувки. Бяха включени всички забележителни обекти. А най-хубавото беше, че се провеждаше по време на коледните празници! Точно на двадесет и четвърти декември щяха да бъдат във Витлеем. За по-хубаво не би могла и да мечтае. Похвали се на всички приятелки, роднини, колежки и съседки. С ентусиазъм обясняваше наляво и надясно маршрутът и забележителностите, които щяха да посетят. Повечето се радваха за нея, защото тя бе добър и сговорчив човек. Е имаше няколко, които й завидеха, както и такива които й предложиха да вложи парите в нещо смислено. Извади си международен паспорт, снабди се с няколко разговорника и пътеводителя, купи си цифров фотоапарат, с които щеше да снима чудесата от онези места и после да показва. Зареди се с хапчета против прилошаване от пътуване, хапчета против високо кръвно и такива против ниско, против разстройство, безсъние и запек- на път не се знае какво може да те сполети, все пак! Разбира се не можеше да тръгне да се излага по международните летища със старото си тапсо от напукана изкуствена кожа на трийсет години. Инвестира сто и петдесет лева в нов твърд куфар с четири гумирани колеца и двойно заключване. За потапянето си в река Йордан и Мъртво море си купи нов бански. Последно бе ходила на море, преди тридесет години , когато дъщеря й беше малка. Спря се на много стилен модел в тъмносиньо с бял кант около деколтето, достатъчно високо. Струваше й четвърт заплата, но нямаше да се срами в светите води с нещо неприлично изрязано или прекалено шарено. Сякаш няколко години слязоха от гърба й- изглеждаше по-свежа, чувстваше се по-лека и енергична, усмихваше се по-често. Плановете, и най-щателно изпипаните, обаче имат неприятният навик да се объркват. Първо се оказа, че има грешка в изчисленията на трудовия стаж и трябва Марияна да подаде документи месец и половина по-късно от очакваното. Което от своя страна автоматично водеше до това, че ще получи и крупната сума със закъснение и няма да може да си внесе навреме капарото за екскурзията в агенцията. Трябваше да отложи с няколко месеца пътуването. От туроператора й предложиха да посети Божи гроб по време на Великден, но Марияна твърдо беше решила да посрещне Бъди вечер във Витлеем и за това остави своето поклонение за следващата Коледа. Няма нищо по-тежко от това да трябва да отложиш изпълнението на някоя мечта, срещата с любими места или хора. Но Марияна прие философски ситуацията. Сега щеше да има нещо хубаво, което да я очаква. Като деца искаме всичко да се случва веднагически, после с годините се научаваме на търпение и разбираме, че чакането често е част от удоволствието и придава смисъл на живота ни. Търпението не е просто добродетел, то е разковничето на спокойния живот. Тази Коледа Марияна прекара на гости при сестра си във Враца. Сестра й естествено не одобряваше хвърлянето на толкова много пари за „гъз път да види”, но Марияна не остави забележките и укорите на кака й да я извадят извън релси и да попречат на двете сестри да си изкарат добре празника. И нито за миг не съжали, че пътуването се е отложило. Дори и злобничката забежка на Кина от първия етаж, с която я посрещна на вратата на блока на втори януари не можа да я ядоса или натъжи: - За много години, Маре! Ама, ти май не се връщаш от Витлееем, а? - Отложих за догодина! Честита Нова Година, Кинче!- отвърна й развеселено Марияна. - Дано! Дано! Ама нали знаеш- догодина: я камилата, я камиларя! Все пак забележката на Кина я разтревожи малко. Марияна се замисли за начина си на живот и хранене. През последните години беше качила няколко излишни килограма. Не се движеше достатъчно и често се задъхваше по стъпалата. Сега, когато беше вече пенсионерка и имаше достатъчно свободно време, тя реши да влезе във форма, че да не се налага по време на екскурзията цялата група да чака бабичка като нея да се дотътри. Започна да прави големи разходки, а когато времето беше лошо качваше и слизаше поне по два пъти от първия до шестия етаж стъпалата в блока. Включи се в група за сутрешна гимнастика в парка. Ограничи тлъстото и сладкото и включи повече зеленчуци в менюто си. В началото на пролетта изглеждаше и се чувстваше по-добре от всякога. Всеки месец посещаваше туристическата агенция за да разпитва за екскурзията. Дори получи оферта с десетпроцентно намаление, ако внесе парите шест месеца предварително. Малко преди Гергьовден на вратата на асансьора се сблъска с Деница- новата наемателка от съседния апартамент. Младата жена беше разтроена и тотално неадекватна. Марияна я покани на гости, буквално я натика в кухнята си, направи й чай от лайка и я разговори. Съпругът й днес бил неочаквано съкратен от работа и от банката им отказали заем. Парите- три хиляди и петстотин, им били нужни да направят инвитро процедура. Вече имали определена дори дата за процедурата след седмица. Целият свят на тази жена беше рухнал в миг. Като се окопити, Деница й се извини за причиненото главоболие и си тръгна, но част от тревогите си остави в кухничката и душата на Марияна. Марияна цяла нощ не мигна. Тя имаше точната сума, която бе нужна на младото семейство да сбъднат мечтата си. Или поне да опитат, защото няма сто процентова гаранция, че инвитро процедурата ще е успешна и тогава язък!- ни екскурзия, ни бебе. И защо да им дава своите пари?! Не са й роднини, не са й близки, никакви не са й! Но дълбоко в сърцето си жената бе взела решението още в мига, когато видя сълзите на младата жена. Така е християнско, говореше й сърцето й. Ти си си изживяла живота, има късмета да станеш майка и баба, хубаво е да помогнеш на тези млади хора. На другата сутрин отиде до банката, изтегли цялата сума и занесе парите на младите хора. Първоначално те отказаха да ги вземат и след дълги уговорки приеха с условието, че като си стъпят на крака, ще й ги върнат до стотинка. След около месец съпругът на Деница я срещна на стълбите и й съобщи с плаха радост, че процедурата е минала успешно и сега чакат рожба. Термина е определен за средата на февруари. А месец по-късно се оказа, че ще бъдат близнаци. И радостта беше двойна. Лятото дойде- горещо и потно, последвано от кротка пъстра есен, която незабелязано премина в мека безснежна зима. Животът на младата пенсионерка Марияна течеше на пълни обороти- гимнастика в парка, среща с приятелки, работа в цветната градинка пред блока. Отиде на няколко кратки безплатни екскурзии из България, организирани за пенсионерите. Все по-рядко се сещаше за отложеното посещение на светите земи, а и когато се сещаше не съжаляваше за решението си. Тази Коледа покани сестра си да й дойде на гости. Очакваше, че като разбере причината поради която не е заминала за дълго бленуваната екскурзия, сестра й да я нахока хубаво и за това благородно я излъга, че се е отказала да ходи и да троши грешни пари. Но истината излезе на яве по най-чудноватия и неочакван начин. Тъкмо си бяха легнали, когато звънецът на входната врата започна да звъни на пожар. Марияна погледна часовника- показваше малко след един часа. Сестра й дойде при нея разтревожена. - Не отваряй- вероятно са някои пияни или пък крадци- предупреди я тя. - Кой е ?- попита Марияна без да отваря вратата. - Аз съм Митко- съпругът на Деница. Марияна бързо отключи врата и разтревожено попита: - Какво е станало? - Нещо прекрасно! Имаме си момиченца. Три. Мислехме че са две, а е имало и трето. Появиха се някакви усложнения и тази нощ по спешност ги извадиха със секцио. Но не се тревожи- Деница и децата са добре! Едното ще го кръсти на теб! Ти си нашата фея-кръстница. Не мога да изкажа колко сме ти задължени и благодарни за всичко. Ако не ни беше помогнала с парите… – Младият мъж й тикна кутия бонбони в ръцете, прегърна я и двамата се разплакаха. В този миг и тримата усетиха, че се е случило нещо тайнствено и велико. Чудо! И не само защото беше нощта на Христовото Рождество, а защото беше плод на чиста доброта и милосърдие. Една чужда жена беше помогнала на хора на практика непознати за нея. А сега тя изпитваше чиста радост, сякаш на нея са се родили внучки. След като Митко си замина сестра й я погледна и й каза: - Радвам се, че ти е дошъл акъла в главата и не си прахосала парите по пътищата. Браво! Когато на другия ден изпращаше сестра си с багажа й, на площадката на първия етаж, уж случайно, ги срещна хроникьорката на блока. - Маре, за Витлеем ли пак тръгна?- ехидно се подсмихна дъртата клюкарка. - Моят Витлеем е тук, како Кинче. Честито Рождество! Дано и ти намериш своя скоро!
Данни за авторката
Магдалена Борисова е родена на 14.11.1978 в град Велико Търново. Завършва природо-математическа гимназия. Магистър е по право със следдипломна квалификация Криминология от СУ. Работи като юрисконсулт, председател на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и 3 години е заместник кмет на Община Златарица. От 2008 е общински съветник при Община Елена. От 2011 до 2015 е заместник председател на общински съвет Елена. Също така е и съдебен заседател. Пише хайку и разкази от ученическите си години. Има публикации в местни, национални и международни списания и вестници.
Има вече три пиеси получили театрална реализация. И трите са поставени на сцената на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров”. През 2014-та беше премиерата на „Голямото коледно приключения на..”, реж. Стоян Радев, сценограф Даниела Николчова, последвано от 2015-та - „Голямото коледно приключение 2”, а „Сън” - 20.09.2017 г. на сцената на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров”
Магдалена Борисова е носител на много литературни отличия
