Теменуга Маринова
От облак рукна щедростта
и милост в черната бразда
намериха зърното и ръцете.
Бог е селянин с нозе в пръстта
и весели очи в небето.
ЗАВРЪЩАНЕ
Ослепителен беше денят и не можех нищо да видя
с очите си скрити под два милостиви клепача.
Постоях на върха, но нямаше въздух за дишане
и на слизане три пъти се отрекох от височината.
Не се и обърнах. Зад мен падна скала.
Този връх си играеше с напукани камъни.
Връщах се долу, без да знам как да кажа това
на хората, дето за надежда се бяха събрали.
Нямах право да лъжа. Коленичих пред тях
в прахоляка останал от белия свят и прошепнах:
„Идвам с празни ръце. Гол е върхът.
Само камъни има там горе. Простете“.
„Не вярвам“, викна един и се хвана за ножа.
После притихна. Сълзата му път си откри.
И чухме тогава как в скромното наше подножие
пеят цветята на своите златни пчели.