Поетесата Антоанета Богоева, която спечели първо място в конкурса на ,,Емпирей" в категория поезия, издаде нова стихосбирка. По-долу са поместени няколко стихотворения от нея. Успех и попътен вятър на книгата!
ПРИЛИЧАМЕ НА ВЪЗДУШНИ ИМПУЛСИ,
пуснати от Всевишния в движение
за аромати на светлината
Дърво от огън е родената ни кръв в земята
Извадена главня на светло, да се вижда
Заровена в пръста, запалва тъмнината
на гибелния свят, където сме родени
Разплакано и болно е пространството от рани
Вулкани от слънца, души от огън
Сред тях е вятърът и само вятърът разказва
Как пада свят след свят във сляпо огледало
Отиваме си като чуждоземни хора
Под нашите нозе и камъните стенат
Животът ни и хлябът са потънали в сълзите
В ръцете ни децата са ужасен дял в съдбата
Като добитък сме привели гърбове с надежда,
да влезем в светлото на някой ден като човеци
О, няма раждане, преди смъртта живота да докосне
И няма миг покой от жаждата на гладния за хляба
И няма свършване, камшикът е издигнат
Отровният му край предрича гибел
Животът на света е в смъртен ужас
МОРСКАТА СТИХИЯ НА ОТМИНАЛ ВЯТЪР
ще гони вятъра на старите морета
Ще носи прах и пепел за живота
За смъртта ще диша смърт,
а влюбените ще примамва
в целувката на залезите да зачеват слънце
Не е ли странно, времето забързано
да отминава покрай нашите сърца,
изгубени и вечни, незнаещи това, което следва
Далечен е светът от болката в душата,
разпръснала светилото на своята утроба по небето,
за нас оставила тъгата на живота
Когато слезе слънцето към бездната по склона,
кръвта му ще направи образи на зверове и хора,
високи силуети за небесен полет
Сред тях ще диша миналото време
И влюбените ще примамва
В целувката на залезите да зачеват слънце
КАК ИЗГЛЕЖДА ПРОЛЕТНАТА ДРЕХА
на хилядите измерения в небето,
пробили зноя на безсмъртен полет
Къде е времето, вървяло през кръвта ни,
когато се е раждала зората нощем
От чии сокове се пренарежда светлината
и има ли живот в деня, когато ни огрява
А ние капка свят с очи в небето
и капка кръв за корените на земята
Пристанищата ни вървят безкрайно и дълбоко
до другия си край в затворената бездна
Приехме светлината за пътека да ни води
Завити през глава, си спомняме живота
Бездънна светлина, родена да е сянка
Ранена голота на слънцето в очите
И няма следващ миг, където да поникне,
преди да пусне земен цвят
Преди да бъде корен