Илиана Илиева
Дарове
Всеки носи дар от Бога – благо есенно небе.
Аз си взех каквото мога – пълно с ябълки торбе.
Хем червени, хем засмени, хем са сладки, хем не са.
Рой търкулнати Вселени от незнайни дървеса,
сред незнайната градина на невиждано градче.
Иска ми се да замина днес натам, но зная, че
няма как. Не знам адреса? Дворът ми е непознат.
А пък толкоз ми харесват ябълките в онзи свят.
Нямам избор. Имам извор. Утре ще ги нося с мен.
С хората, дошли наблизо, цял ден дара ще ядем.