Нощта на всички бездни заехтя

и с тъмната си песен се надигна.
Захлопна някой тежката врата
на залеза с ръждясала верига.
Пропадна нейде пясъчен дворец
и в изтънели концентрични кръгове
пробягнаха по топлото море
последните отблясъци от слънцето.
От дъното се чу далечен рог,
отломъци от думи и от песни
и сякаш някой ходеше по път дълбок,
а аз седях отгоре и го гледах.
Над мене бавно плуваха звезди
сред облачни треви и водорасли
и вятър духна нежните следи
на птиците, преминали по пясъка.

         Антоанета Николова

0
0
0
s2smodern
0
0
0
s2smodern

 

Какво да искам: вехне всичко

Атанас Далчев

 

Прозря поетът: “Всичко вехне”
и нищо тленно не поиска,
защото свята е утехата,
а не отломката скалиста.

И прав бе той: живеем в грях,
но не е вечно, нито свято мъртвото:
Студът и зноят го разкъртват
и го превръщат в дим и прах.

И вярно е – във времената стари
въздигал е човек по указ строг
от камъни неръкоделни своите олтари,

за да познаем, че е непримесен
с човешки труд дарът небесен
и неговата милост има срок.

25.03. 2002

            Маргарит Жеков

 

0
0
0
s2smodern

 

 

Колко поезия Бог твори пред мен
само чрез начина, по който дава вдъхновение.

Някога, преди да се оженя,
стихове ми хрумваха, когато
пеш вървях към къщата на най-добрия ми приятел.

Днес, вече семеен човек,
стихове ми хрумват, додето
пеш вървя до изворна чешма и нося
чиста вода за детето си…

06.03.1995

                     Маргарит Жеков

 

0
0
0
s2smodern

 

и положи Го в ясли, защото

нямаше място за тях в гостилницата.

Лука 2:7

Защо ли сме се приютили
в суетната гостилница?
И в тези стаи за какво да си говорим,
щом Истината се роди в обора?

Витлеемската звезда намери в мрака
овчарите и мъдреците, които я очакват.

А ние не повярвахме
във вечността невръстна.
И нямаме покой. Непоносимо ни изгаря
онази радост на овчарите,
която тук сред нас отсъства.

16.10.1992

             Маргарит Жеков

 

0
0
0
s2smodern
Page 2 of 3