и с тъмната си песен се надигна. Захлопна някой тежката врата на залеза с ръждясала верига. Пропадна нейде пясъчен дворец и в изтънели концентрични кръгове пробягнаха по топлото море последните отблясъци от слънцето. От дъното се чу далечен рог, отломъци от думи и от песни и сякаш някой ходеше по път дълбок, а аз седях отгоре и го гледах. Над мене бавно плуваха звезди сред облачни треви и водорасли и вятър духна нежните следи на птиците, преминали по пясъка.
