така върви светът

януари чака първите агнета
февруари гони облаците и пуска старото куче след тях
март не вярва на силата си
но април изкласява и вдига очите на всички
май води коня на Победоносеца
юни суши сеното и тютюна
юли е мой, поделям го с жътварите и светулките
август освещава гроздето
септември въздига Кръста
октомври отнася онова, което само си е тръгнало
ноември чува по-далече, отколкото се вижда
декември ръси брашно и сняг
пече питка, а търкулва слънце
да обиколи нивите и живота ни

            На 17 декември в Народна библиотека ,,Иван Вазов” град Пловдив се обявиха резултатите от конкурса, организиран от Асоциация за насърчаване на християнското художествено слово – ,,Емпирей”. 
            Наградите бяха оповестени и връчени от председателя на Асоциация ,,Емпирей” – доц. д-р Калин Михайлов. Стана ясно, че на свое заседание от 8 декември 2019 година, журито на конкурса в състав: доц. д-р Антоанета Николова, доц. д-р Калин Михайлов и поетът Маргарит Жеков, единодушно е определило следните награди:

                                                 Категория поезия

1 място - Антоанета Богоева от гр. Кюстендил за трите й стихотворения: ,,Воскресение Христово", ,,Ако някой не знае" и ,,Къде сме".
2 място - Владимир Генов, пребиваващ в Италия, за стихотворението му ,,Огледало".
3 място - Елена Диварова от гр. Пловдив за стихотворение й ,, Над града "

                                                   Категория есе

1 място - не се присъжда.
2 място - Марта Радева от гр. Провадия за есето ,, Боже мой, боже мой, защо си ме оставил ".
3 място - Иван Христов от гр. Пловдив за есето ,, Пътят, вярата и синапеното зърно". "

           Преди да се връчат наградите се проведе представяне на алманах ,,Емпирей” – издание 2019 година. За него говориха членовете на редакционната колегия доц. д-р Калин Михайлов и поетът с китара Виктор Макаров, участвали в подбора на участниците и техните творби.
 Ето част от думите, с които изпълнителният директор на Асоциация "Емпирей" г-н Васил Лазаров се обърна към присъстващите: ,,Ние искаме да създадем впечатление сред културната общественост и литературните среди, че поместването на дадено произведение в алманах Емпирей е един вид атестат за качество – за ниво на неговата художествена стойност, защото отделните творби се разглеждат обективно, преценяват, претеглят, за да се подбере най-доброто. Не случайно на челно място поместваме прекрасни произведения – в първият алманах на Атанас Далчев, Йордан Йовков, Йордан Ковачев и Кирил Христов, а във втория – Димитър Талев, Димитър Коруджиев, Николай Кънчев и др. Те стоят не само като образци. Чрез тях ние искаме да направим едно внушение, че останалите участници са не само техни идейни последователи, но че и техните произведения не са лишени от подобаващо художествено съдържание”.

          Доц. д-р Михайлов обърна внимание върху начина, по който е възникнал и се е оформил алманах “Емпирей”, говори за контекста, в който се е появило изданието, както и за символиката на заглавието му, сподели надеждата си алманахът да е полезен и интересен за широк кръг читатели от различни културни среди – не само тези на поетите и писателите. Той представи и двата издадени досега тома на “Емпирей”, като прочете няколко кратки творби, насочващи ни към важното в духа на идващите празници.

         Поетът с китара Виктор Макаров подчерта, че Емпирей е „асоциация за насърчаване на християнското художествено слово“. Той наблегна на окуражаването, което едноименният алманах осъществява, създавайки за съвременните автори творчески контекст: както исторически, като ни свързва с традицията на християнската словесност в българската литература от Освобождението насам, така и съвременен, като ни запознава с обилието от творци, пишещи днес по темата. Това помага на християнски ориентираните автори да не се потискат от чувство за самота и да не се превъзнасят от усещането за някаква имагинерна изключителност, а напротив – благородно да се подтикват един-другиго към търсене на все по-красиви начини за изразяване на християнските ценности.
            След оповестяване на резултатите от конкурса се проведе ,,Рождествено четене” на християнски художествени творби. В него взеха участие следните творци:

            Албена Макарова - поетеса, университетски преподавател по Английски и Испански език. По-голямата част от личното й творчество е  на Английски.  
           Д-р Антон Баев – поет, автор на над двадесет книги: поезия, проза, есеистика и научни монографии. Доктор по български език и литература от Института за литература към БАН. Председател на Дружеството на пловдивските писатели. Негови творби са превеждани на много чужди езици: английски, немски, турски,, испански, гръцки, италиански, сръбски, македонски, албански и руски.
              Виктор Макаров –поет с китара, автор на албума „Шарена черга“.
               Елена Диварова - поетеса и литературна критичка. Автор на стихосбирките: "Луда капка дъжд", "Влакове", "Изкачване с глухарче" и други. Член на Съюза на българските писатели и на Дружеството на пловдивските писатели. Учител по български език и литература.Председател на читалище "Възраждане" - Пловдив.
            Доц. д-р Калин Михайлов – литературовед, поет и есеист. Преподавател по западна европейска литература в СУ Св. ,,Климент Охридски”. Председател на Асоциация ,,Емпирей”. Автор e на стихосбирките „Стихотворения“ „Тихи трипове“ , „Пролята за теб.“ , “Нужен”. Стихотворения на К. Михайлов са превеждани на руски, немски, италиански и английски език, а съвсем наскоро излезе на полски език сборната му поетична книга “Какъв е смисълът?”
           Д-р Канелия Божинова - преподавател по български език и литература. Доктор по методика на обучението по литература. Има две издадени стихосбирки и много участия в поетически, литературни и езиковедски сборници.
Мария Николова - поетеса, автор на петнадесет поетични книги, сред които: "Невеста на вятъра", "Снежна къща", "Изгорели сълзи", "Заспа последният щурец", "Стъпки в снега". Носител на национална литературна награда "Дядо Йоцо гледа". Превеждана на няколко чужди езика. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на пловдивските писатели.
Николинка Климукова - докторант по християнско изкуство в Богословския факултет на Софийски университет. Завършила магистратура по богословие и магистратура по изкуствознание от Художествената академия. Има издадена стихосбирка и се вдъхновява от романтиката на канона.
             Радка Атанасова – поетеса, автор е на пет поетични книги. Има множество публикации във вестници, списания, алманаси и награди в литературни конкурси в страната и чужбина, както и участия в литературни четения в България, Гърция и Турция. Член е на Дружеството на пловдивските писатели и на Литературен кръг Метафора
            Рамела Бохосян - дългогодишен учител по български език и литература. Автор на три стихосбирки: "Две ноти светлина", "Разлистваш душата ми", "За да съмне". Член на Дружеството на пловдивските писатели и на литературен кръг "Метафора".
           Светла Караянева – поетеса, дългогодишен преподавател по български език на чуждестранни студенти в Аграрен университет и ПУ "Паисий Хилендарски". Автор на стихосбирките: "Татковина", "Аквариум", "Късен колезиум", "Обсерватория" и други. Член е на Дружеството на пловдивските писатели и ръководител на Литературен кръг "Метафора".

БЪЛГАРСКИЯТ П.Е.Н.-ЦЕНТЪР ПРЕДСТАВИ МАРГАРИТ ЖЕКОВ

Новата стихосбирка на Маргарит Жеков "Небесен послеслов" беше представена в Литературния клуб на Столичната библиотека вечерта на 9 декември 2019 г. За автора и книгата говориха издателят Марин Георгиев и писателите Бойко Ламбовски, Кирил Кадийски и Георги Константинов. Авторският рецитал включваше 10 стихотворения от новата книга. Ето едно от тях:

МАРГАРИТ ЖЕКОВ

АПОСТРОФИЧЕН СОНЕТ
„Какво да искам: вехне всичко”
Атанас Далчев

Прозря поетът: „Всичко вехне”
и нищо тленно не поиска,
защото свята е утехата,
а не отломката скалиста.

И прав бе той: живеем в грях,
но не е вечно, нито свято мъртвото:
Студът и зноят го разкъртват
и го превръщат в дим и прах.

И вярно е – във времената стари
въздигал е човек по указ строг
от камъни неръкоделни своите олтари,

за да познаем, че е непримесен
с човешки труд дарът небесен
и неговата милост има срок.

            25 03 2002 г.