В мравунячето на света

…не помня от кои лета – с объхтана от път душица,

в мравунячето на света си мъкна светлата трошица,

със нея дигнах син до син, и нека Бог е с тях вовеки,

пак тя, замръкна ли самин, ме води в правите пътеки,

за всички в моя вехт долап щом има, стига и за мене,

пред паднала трошица хляб и аз се сривам на колене,

и – чист, тропарите чета, и светло ми е, Боже, с тебе

в мравунячето на света със Твоята трошица хлебец.

ОРЕХЪТ

Огромен орех ходеше в съня ми.

Черупка, къща с четири сърца до моя корен,

преди да го разтвори светлината.

По ствола на съня Божественият огън

говореше за Бога и вървяха на камари

купчини плодове и аромати,

закръглени и меки като вятъра около земята.

Играеше си слънцето по клоните на ореха,

а той се носеше върху грамада корени.

Невидимо вървеше в своя свят от време,

когато неговото семе се разпукна сладко

върху езика на пръстта.                                                                  

Орехът, животно от дървесна плът,

държеше покривите на земята

и беше гладък в своя блясък на растеж,

корона от небе в небето под зелена шапка.

Повдигаше ме мисълта да вляза в неговия корен,                         

да се стопя в черупките и в сока,

да видя идващия свят в природата на следващия орех.

Усетил мисълта ми, орехът разтърси клони.

Заваляха плодове с тъга и шепот, сякаш бяха хора

И аз сред тях растение в човешко тяло.

Теменуга Маринова

От облак рукна щедростта

и милост в черната бразда

намериха зърното и ръцете.

Бог е селянин с нозе в пръстта

и весели очи в  небето.

ЗАВРЪЩАНЕ

Ослепителен беше денят и не можех нищо да видя

с очите си скрити под два милостиви клепача.

Постоях на върха, но нямаше въздух за дишане

и на слизане три пъти се отрекох от височината.

Не се и обърнах. Зад мен падна скала.

Този връх си играеше с напукани камъни.

Връщах се долу, без да знам как да кажа това

на хората, дето за надежда се бяха събрали.

Нямах право да лъжа. Коленичих пред тях

в прахоляка останал от белия свят и прошепнах:

„Идвам с празни ръце. Гол е върхът.

Само камъни има там горе. Простете“.

„Не вярвам“, викна един и се хвана за ножа.

После притихна. Сълзата му път си откри.

И чухме тогава как в скромното наше подножие

пеят цветята на своите златни пчели.

На 04 05 2024 година жури в състав
Председател: Маргарит Жеков
и членове
Иван Христов и Пламен Маринов
след като обсъди и взе предвид художествените и идейни достойнства на творбите, излъчи следните награди:

                                      Категория ,,Поезия”
1 място Пенка Паскалева за ,,Окото на кръстителя”
2 място Валентина Йотова за ,,Зелените дихания на април”
3 място Жени Щерева за ,,Хляб за неверници”

                                      Категория ,,Проза”
1 място Васил Венински за ,,Попът”
2 място Любомира Вълчева за ,,В теснолинейката”
3 място Кристина Тотева за ,,Църквата”

                               Специални награди

Людмил Симеонов за стихотворението ,,Вярност"

Димана Иванова за стихотворението ,,Целувките на Юда"

Петя Иванова за стихотворението ,,През облаците"

Живка Иванова за стихотворението ,,Блага вест"

Христина Йорданова за разказа ,,Провидение"

Ивайло Иванов за разказа ,,Долината на смъртната сянка"

Албена Иванова за разказа ,,Диагноза: Без Бог"

Илияна Каракойчева за разказа ,,Иконата"

Диана Фъртунова за разказа ,,Съдбовна буря"

Марина Кунчева за разказа ,,Гнилите ябълки"

Вероника Иванова за разказа ,,Крайморска църква"

След като премине Великден, ще публикуваме някои от посочените произведения.

Пожелаваме ви голямата радост, която вярващите изпитват в дните след Възкресение!