Поетесата Антоанета Богоева, която спечели първо място в конкурса на ,,Емпирей" в категория поезия, издаде нова стихосбирка. По-долу са поместени няколко стихотворения от нея. Успех и попътен вятър на книгата!

ПРИЛИЧАМЕ НА ВЪЗДУШНИ ИМПУЛСИ,

пуснати от Всевишния в движение

за аромати на светлината

Дърво от огън е родената ни кръв в земята

Извадена главня на светло, да се вижда

Заровена в пръста, запалва тъмнината

на гибелния свят, където сме родени

Разплакано и болно е пространството от рани

Вулкани от слънца, души от огън

Сред тях е вятърът и само вятърът разказва

Как пада свят след свят във сляпо огледало

Отиваме си като чуждоземни хора

Под нашите нозе и камъните стенат

Животът ни и хлябът са потънали в сълзите

В ръцете ни децата са ужасен дял в съдбата

Като добитък сме привели гърбове с надежда,

да влезем в светлото на някой ден като човеци

О, няма раждане, преди смъртта живота да докосне

И няма миг покой от жаждата на гладния за хляба

И няма свършване, камшикът е издигнат

Отровният му край предрича гибел

Животът на света е в смъртен ужас 

 

МОРСКАТА СТИХИЯ НА ОТМИНАЛ ВЯТЪР

ще гони вятъра на старите морета

Ще носи прах и пепел за живота

За смъртта ще диша смърт,

а влюбените ще примамва

в целувката на залезите да зачеват слънце

Не е ли странно, времето забързано

да отминава покрай нашите сърца,

изгубени и вечни, незнаещи това, което следва

Далечен е светът от болката в душата,

разпръснала светилото на своята утроба по небето,

за нас оставила тъгата на живота

Когато слезе слънцето към бездната по склона,

кръвта му ще направи образи на зверове и хора,

високи силуети за небесен полет

Сред тях ще диша миналото време

И влюбените ще примамва

В целувката на залезите да зачеват слънце

 

КАК ИЗГЛЕЖДА ПРОЛЕТНАТА ДРЕХА

на хилядите измерения в небето,

пробили зноя на безсмъртен полет

Къде е времето, вървяло през кръвта ни,

когато се е раждала зората нощем

От чии сокове се пренарежда светлината

и има ли живот в деня, когато ни огрява

А ние капка свят с очи в небето

и капка кръв за корените на земята

Пристанищата ни вървят безкрайно и дълбоко

до другия си край в затворената бездна

Приехме светлината за пътека да ни води

Завити през глава, си спомняме живота

Бездънна светлина, родена да е сянка

Ранена голота на слънцето в очите

И няма следващ миг, където да поникне,

преди да пусне земен цвят

Преди да бъде корен 

0
0
0
s2smodern