Коледен подарък
            Главата му се залюля свободно като механично махало и почти описа
окръжност, сякаш вратните му прешлени се бяха изпарили. От устата му
бликна кръв, а до него мъжът с размери на двукрилен гардероб намести
бокса по-удобно в ръка си, за да нанесе поредния удар.
- Че дращиш, а, гнидо? - изсъска през зъби биячът и съскането, усилено
от липсата на няколко зъба, проникна дълбоко под превърналата се в
мека тъкан черепна кост.
- Че ти пишем язе по тъпата чотура, интилект.
"Може би искаше да каже интелигент говедото" – просветна му за
последно нещо като мисъл, след което той престана да усеща болка, а го
обзе някаква странна лекота. Не знаеше къде се намира, но виждаше
едно окървавено тяло, което двуметровият мъж изрита за последен път в
корема, заплю го и бързешком заизлиза от парка. После някакво
трикрако улично куче се дотътри, подуши го, изпика се върху него,
зализа кръвта, явно не му хареса и продължи.
"Късно е. Юлия ще се притесни" - хрумна му и вече си беше вкъщи.
Виждаше как жена му къпе малкия Христо.
- Юлия, прибрах се - промълви, но младата жена не реагира. После се
озова при родители си. Гледаха някакъв комедиен сериал и се кискаха до
полуда. Сега е отново във военния карцер и чува нечий глас: "Свободен
си!" Понечва да прекрачи прага, но някаква тяга го засмуква назад. До
ушите му достига:
- 1, 2, 3... Поеми масажа! Аз ще се заема с изкуственото дишане.
Отвори очи. Над него са се надвесели някакви непознати лица.
- Линейката е тук, да го товарим! – каза някакъв мустакат мъжага.
Изведнъж в ноздрите му нахлу неприятната кисела и остра миризма на
човешка пот, кучешка урина и разкашкан сняг, а болката разтресе цялото
му тяло, сякаш бе включен в невидима електрическа верига, след което
потъна в непрогледен мрак.
********
Някой го гъделичкаше точно под носа. Отвори очи. Пухкава ръчичка,
която принадлежеше на едногодишно момченце.
-Тати - усмихна му се то. Държеше го симпатична руса жена на около 30
години. "Кои ли са?" – запита се инстинктивно.
- Асене, уплаши ни! - жената се надвеси над него и понечи да го целуне.
- Не ви познавам - се отрони от прежаднели му устни, докато дърпаше
главата си настрани.
2
- Асене, имаше голям оток на главата и счупена черепна кост. Оперираха
те с опасност за живота. Докторът ме предупреди, че може да не
помниш.
Телевизорът в болничната стая бе пуснат и тъкмо излъчваха новините.
"Както ви съобщихме, преди дни беше нападнат журналистът Асен
Златаров. Той бе приет във Военна болница и опериран по спешност." На
екрана се появи някакъв лекар, който взе да обяснява, че операцията е
минала успешно, но първите дни ще са критични. "Полицията все още
разследва дали нападението е свързано с дейността на журналиста" -
завърши репортажът.
- Асене, звъняха ми много твои колеги. Обади се и Снежина. Чувства се
много виновна. Всичко било заради разследването ти, свързано с баща ѝ.
Тук е, иска да те види - заговори пак жената и дръпна детето, което се
опитваше да се покатери върху баща си и да го прегърне.
- Тати, тати - захълца то. В стаята влезе мъж с бяла престилка, същият от
репортажа.
- Край на посещението! Болният трябва да почива! - изкомандва лекарят
и той усети топлите устни на жената върху бузата си. Тя излезе с все още
хлипащото дете на ръце.
- Как се чувствате? – попита го лекарят, подавайки му ръка.
- Всъщност, не чувствам нищо – отговори, но все пак усети меките
пръсти на лекаря.
- Нормално. Беше тежка мозъчна операция. Все още не сме сигурни
какви ще са последствията. Като за начало, възможно е да имате
емоционално неадекватни реакции и да не си спомняте голяма част от
досегашния си живот. Това бяха жена ви и сина ви.
- Явно съм журналист?
- Да. Считат, че нападението вероятно е свързано с това. Една жена
настоява да ви види. Дала е показания. Казва, че е много важно. Вие
решавате, дали да я приемете.
От открехнатия прозорец изфуча и в стаята нахлу студен вятър. Внесе и
мелодията на някаква коледна песен. "Явно е зима и скоро ще е
Рождество" - започна да навързва някакви факти скърцащият му като
ръждясало колело мозък.
- Нека влезе – каза Асен.
Лекарят излезе и повика някого.
- Бъдете кратка. Всяка емоция допълнително натоварва и без това
изтощения му организъм - даде ѝ напътствия той.
Влезе белокоса жена с фини черти, по които можеше да се разпознае
колко красива е била на времето. Беше като скъпоценна старинна
3
брошка и Асен си помисли, какво благородство излъчва цялата ѝ осанка.
В очите ѝ се четеше паническа загриженост.
- Боже, Асене, прости ми! Не вярвах, че ще стигнат дотам. Защо въобще
те въвлякох във всичко това? Днес дадох показания в полицията.
Разказах им, че си се заел да разследваш бизнесмена Пармаков, след като
ти дадох някои сведения и ти разказах историята на баща ми. Той не би
искал това. Беше им простил - срамежливо или виновно наведе глава
Снежина.
Асен се напрегна да си спомни какво го е свързвало с тази жена и кой е
баща ѝ, но в съзнанието му не изплува нищо.
- Казваше ми, дъще, не оставяй омразата да заживее в сърцето ти, защото
с нея в него ще влезе и злото. Но аз не можех да простя. Всеки път,
когато се опитвах да бъда достойна дъщеря на пастор, се обаждаше онзи
белег от операцията ми на апандисит, която трябваше да издържа без
упойка, защото бях враг на народа – в очите ѝ проблеснаха гневни
пламъчета. – Не съм ти го разказвала, защото и без това другите
страдания бяха достатъчни.
Снежина замлъкна и зарея поглед някъде далеч, сякаш гледаше в
нeвидим калейдоскоп, в който се въртяха като пъстри стъкла картини от
миналото ѝ. После уморените ѝ от взиране очи се насочиха към него и
той потъна в наситеното като водорасли зелено на ирисите ѝ.
- Понякога ми се струва, че не живея, а сънувам, Асене, защото, когато
разказвам как са се отнасяли с мен и семейството ми през комунизма,
хората ме гледат невярващо, с безразличие или просто с нездраво
любопитство. И започвам да се питам, случило ли ми се е наистина
всичко това или е просто кошмар, от който ще се събудя? – Снежина
потрепери, после забеляза открехнатия прозорец. – Асене, ще затворя, че
днес е доста студено.
Асен кимна, не искаше да спира монолога ѝ и я остави сама със
смразените ѝ мисли.
- Но не, това е истината. Отново го почувствах, когато тия дни разбрах
за твоето нападение. И най-страшното е, че този омагьосан кръг се
повтаря отново и отново. Ти стигна далеч в разследването за нелегалния
трафик на оръжие на Пармаков и искаха да платиш с живота си. Край!
Предавам се! Уморена съм! Не мога да понеса още една смърт! Не мога
да запълня цялата тъга от това безлюбие, в което живеем!
Изведнъж тя хвана ръцете му, доближи се толкова до него, че той усети
парфюма ѝ с мирис на пролетни цветя, а дъхът ѝ погъделичка лицето му:
- Моля те, когато оздравееш, се прибери при красивата си жена и
прекрасния си син и не продължавай с това! Моля те! Направи ми тази
услуга! Откажи се да доказваш истината!
4
Асен, който не си спомняше нищо и преживяваше всичко като
трогателно театрално представление, изведнъж се сепна, сякаш бе
изведен като зрител на сцената и само успя да поклати глава.
- Татко казваше да не съдим другите и че не всички могат да са силни.
Не знаем с какво се борят слабите. Въпреки че и той на процеса не
издържа и се обърна към най-добрия си приятел, когото бяха накарали да
свидетелства срещу него: “Владо, те са атеисти, могат да лъжат, но ти си
християнин, защо се отричаш от истината?”
Макар че и без Владо щяха да го осъдят. Те обичаха да мачкат и
унижават публично хората и да ги приобщават към техните
престъпления. Когато произнесоха присъдата "смърт", заради шпионаж в
полза на САЩ, майка ми припадна и не можа да чуе края, с който
всъщност намаляваха наказанието на доживотен затвор. Това обаче беше
смъртна присъда за нея, която го видя в съда за последен път и след
година почина. Помня, как баща ми се усмихна и пристъпяйки от единия
крак на другия, каза, че не признава този съд, защото в обвиненията няма
и капка истина и предпочита да гние в затвора невинен, отколкото да
подписва техните лъжи. "Ще бъдете мразени от всички, поради Моето
име; а който устои до край, той ще бъде спасен", цитира той библията.
Отведоха го, а обувките му жвакаха и оставяха кървави следи по пода.
По-късно разбрах, че, за да подпише лъжливите показания, са го били по
ходилата, докато са се превърнали в кървящи рани. Обувките му са били
пълни с кръв. Видях го едва четири години по-късно - кожа и кости и
ослепял с едното око.
Беше защитил един младеж от надзирателя изверг, който започнал да го
налага, защото освирепелият от глад момък се отклонил от строя да
вземе една костенурка, с която по-късно да се нахрани. Беше го бил с
колана и токата извадила окото му. Жестокият надзирател бе, както
знаеш, бащата на Пармаков. Държал го после 40 дни в карцера, едно
влажно подземие, пълно с плъхове. Когато успявал да задреме,
плъховете го нападали. Друго "забавление" било да го вързва за дървен
кръст в студено време и да го полива с вода, докато тя замръзне по него
и после да чупи леда с тояга.
Пуснаха го след 15 години. Работеше като гробар. Че можеше ли тогава
да работи като пастор? А децата в квартала му викаха Караконджола. Не
им се сърдеше. Черпеше ги бонбони, дето ги раздават за помен. Викаше
им: "Други са караконджолите, имат две очи, ама слепи за истината."
Макар да продължаваха да го следят и тормозят, беше най-свободният
човек, когото съм познавала. - По бузите на Снежина се появи руменина
и тя тръгна към прозореца.
5
- Извинявай, ще открехна отново, че изведнъж ми стана задушно. -
После продължи:
- Но аз не се освободих от призраците на миналото. А и те бяха много
настоящи. Неговият мъчител живя необезпокояван до дълбоки старини,
не бе осъден за деянията си. Синът му е негово копие. Сякаш животът и
страданията на баща ми и на хиляди като него са нямали никакъв
смисъл.
Снежина изведнъж се изправи и затършува в някаква торба. Измъкна от
там старо сако.
- Това ми остана от него. Елегантното му сако от английска вълна.
Обичаше да се носи по модата. Може би и затова измислиха, че е агент
на САЩ. Скоро е Рождество. Искам да ти го подаря. Ти направи много
за него и за мен. Но може би най-добрият подарък ще е да останеш жив.
Ще свидетелствам, ако се стигне до дело, макар и да не се надявам.
Асен пое синьото сако с тънки сребърни нишки. Времето ни най-малко
не бе повредило качествения плат и ръката му сама се изкуши да погали
меката тъкан. Сърцето му биеше учестено. Бе трогнат до дъното на
душата си от подаръка на тази непозната позната жена. Може би е от
неадекватните емоционални реакции, за които го предупреди лекарят.
Мина му мисълта, че макар да не си спомня за предишния Асен и сега би
постъпил като него.

0
0
0
s2smodern