Колко поезия Бог твори пред мен
само чрез начина, по който дава вдъхновение.

Някога, преди да се оженя,
стихове ми хрумваха, когато
пеш вървях към къщата на най-добрия ми приятел.

Днес, вече семеен човек,
стихове ми хрумват, додето
пеш вървя до изворна чешма и нося
чиста вода за детето си…

06.03.1995

                     Маргарит Жеков

…и положи Го в ясли, защото

нямаше място за тях в гостилницата.

Лука 2:7

Защо ли сме се приютили
в суетната гостилница?
И в тези стаи за какво да си говорим,
щом Истината се роди в обора?

Витлеемската звезда намери в мрака
овчарите и мъдреците, които я очакват.

А ние не повярвахме
във вечността невръстна.
И нямаме покой. Непоносимо ни изгаря
онази радост на овчарите,
която тук сред нас отсъства.

16.10.1992

             Маргарит Жеков

Какво да искам: вехне всичко

Атанас Далчев

Прозря поетът: “Всичко вехне”
и нищо тленно не поиска,
защото свята е утехата,
а не отломката скалиста.

И прав бе той: живеем в грях,
но не е вечно, нито свято мъртвото:
Студът и зноят го разкъртват
и го превръщат в дим и прах.

И вярно е – във времената стари
въздигал е човек по указ строг
от камъни неръкоделни своите олтари,

за да познаем, че е непримесен
с човешки труд дарът небесен
и неговата милост има срок.

25.03. 2002

            Маргарит Жеков

На Бойко Ламбовски

“Исус му казва: Аз съм пътят,
истината и животът…” Йоан 14:6

Ти казваш: “Намерилият Пътя
вече не е поет.”
А аз си мисля: Пътят ни намира
и се влива в нас.

Ти казваш: “Поетът е по-скоро Майстор,
отколкото Учител.”
А аз си мисля: Пътят е учител.

И в него ние сме ученици
и пак поети, но отречени от себе си,
защото Пътят ни прошепва думите.

05.05. 1992

              Маргарит Жеков