Най-добре ми е като изключа телефона,
но не знам дали и на Бог добре Му е –
ставам недостъпен,
а Той никога не е такъв,
даже напротив.
Винаги е на линия.


За мен Христос не е метафора.
И в мит да го вградя не мога –
погребан във легенда стара
как би възкръснал Той от гроба?

Христос е жив, по-жив от мен,
а аз, аз трябва да умирам –
все повече и всеки ден.
Додето се превърна в извор.


В този свят
аз мога да съм само маргинален.
Друга участ
би значела да променя самото си начало.
Началника на светлината
да предам
и в центъра на свойта помраченост
да увисна.


Човек построява сам своя затвор
и в ъгъла сгушен трепери;
белязва го знакът на зъл часовой –
страхът от добри намерения.


Благодаря Ти, Господи, че съществувам в Теб,
докато други съществуват в сайтове и
блогове
и техният живот се движи само в нета –
един калейдоскоп за виртуални богове.

И аз мечтал съм като тях да бъда център на
вселената,
за миг макар да съм велик,
за всички да съм важен…
Сега, когато съм вселен у Теб и Ти – у мен –
венецът Ти от тръни как мога да забравя?

Не давай, Господи, у мен да победи,
което победил си вече Ти!

Калин Михайлов

0
0
0
s2smodern