ВОСКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО 2019
„Сега е, Господи, Великден, твоят ден…”
Блез Сандрар
Стоя пред твоя храм на църквата „Свети Димитър”.
Очаквах да си там , а ти си моя мисъл.
През земния ми свят те нося като огън.
И търся твоя свят, но повече дали ще мога.
Какво ли не живях и през какво ли не преминах.
Светът бе цъфнал трън във моята градина.
До тебе остарях, о, Господи любими.
Това, което съм сега, от теб го имам.
Човешка шепа самота и гладно земно семе.
Лицето ти над мен е образ на вселени.
Април е, Господи, и твоят ден настъпи,
а земният живот върви по свои стъпки.
Но ето го сега, към храма ти народът.
Ще търси светлина, от себе си свободен.
А ти дали си там, о, Господи любими!
Вървеше бос и сам през миналите зими.
В иконите си от злато и с лъскава корона.
Боли ли те светът, поникнал в твоя корен?
Отворена врата е храмът ти Господен.
Вземи ме да съм там, където си прободен
АКО НЯКОЙ НЕ ЗНАЕ как се получава брашно от пепел,
как се правят хлябове от звезден прах и небесна мая,
нека влезе в царството на отдавнашната Земя,
да потърси стъпки на хора,
избуяла забрава, пуснала плодове и корени навсякъде.
Нищо мъртво не е мъртво
и нищо живо не е повече от мигновение.
В себе си носят семената на вечен живот
Не се навеждайте над стръмни брегове,
да не потънат очите ви в бездна
Не слушайте поуките на грешни учители.
Притеглете сърцата си към думите на Словото,
там живее Духа на Господа
КЪДЕ СМЕ тръгнали забързани, одрипавели,
развели мислите си в хаотичен ритъм.
Вървящи светове на празни думи.
А животът е така прекрасен.
Целува вятър нашите чела, косите вее.
Черешите на хълма и в земята зреят.
Реката е измила пясъка един и същ, безкраен.
Водата носи световете в огледало.
На всеки бряг животът е с крила и диша.
И как се труди Бог,
да ни облече в безсмъртие
ВОСКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО 2019
„Сега е, Господи, Великден, твоят ден…”
Блез Сандрар
Стоя пред твоя храм на църквата „Свети Димитър”.
Очаквах да си там , а ти си моя мисъл.
През земния ми свят те нося като огън.
И търся твоя свят, но повече дали ще мога.
Какво ли не живях и през какво ли не преминах.
Светът бе цъфнал трън във моята градина.
До тебе остарях, о, Господи любими.
Това, което съм сега, от теб го имам.
Човешка шепа самота и гладно земно семе.
Лицето ти над мен е образ на вселени.
Април е, Господи, и твоят ден настъпи,
а земният живот върви по свои стъпки.
Но ето го сега, към храма ти народът.
Ще търси светлина, от себе си свободен.
А ти дали си там, о, Господи любими!
Вървеше бос и сам през миналите зими.
В иконите си от злато и с лъскава корона.
Боли ли те светът, поникнал в твоя корен?
Отворена врата е храмът ти Господен.
Вземи ме да съм там, където си прободен
АКО НЯКОЙ НЕ ЗНАЕ как се получава брашно от пепел,
как се правят хлябове от звезден прах и небесна мая,
нека влезе в царството на отдавнашната Земя,
да потърси стъпки на хора,
избуяла забрава, пуснала плодове и корени навсякъде.
Нищо мъртво не е мъртво
и нищо живо не е повече от мигновение.
В себе си носят семената на вечен живот
Не се навеждайте над стръмни брегове,
да не потънат очите ви в бездна
Не слушайте поуките на грешни учители.
Притеглете сърцата си към думите на Словото,
там живее Духа на Господа
КЪДЕ СМЕ тръгнали забързани, одрипавели,
развели мислите си в хаотичен ритъм.
Вървящи светове на празни думи.
А животът е така прекрасен.
Целува вятър нашите чела, косите вее.
Черешите на хълма и в земята зреят.
Реката е измила пясъка един и същ, безкраен.
Водата носи световете в огледало.
На всеки бряг животът е с крила и диша.
И как се труди Бог,
да ни облече в безсмъртие
