ВОСКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО 2019

„Сега е, Господи, Великден, твоят ден…”
Блез Сандрар

Стоя пред твоя храм на църквата „Свети Димитър”.
Очаквах да си там , а ти си моя мисъл.

През земния ми свят те нося като огън.
И търся твоя свят, но повече дали ще мога.

Какво ли не живях и през какво ли не преминах.
Светът бе цъфнал трън във моята градина.

До тебе остарях, о, Господи любими.
Това, което съм сега, от теб го имам.

Човешка шепа самота и гладно земно семе.
Лицето ти над мен е образ на вселени.

Април е, Господи, и твоят ден настъпи,
а земният живот върви по свои стъпки.

Но ето го сега, към храма ти народът.
Ще търси светлина, от себе си свободен.

А ти дали си там, о, Господи любими!
Вървеше бос и сам през миналите зими.

В иконите си от злато и с лъскава корона.
Боли ли те светът, поникнал в твоя корен?

Отворена врата е храмът ти Господен.
Вземи ме да съм там, където си прободен

 

 

 

 


АКО НЯКОЙ НЕ ЗНАЕ как се получава брашно от пепел,
как се правят хлябове от звезден прах и небесна мая,
нека влезе в царството на отдавнашната Земя,
да потърси стъпки на хора,
избуяла забрава, пуснала плодове и корени навсякъде.

Нищо мъртво не е мъртво
и нищо живо не е повече от мигновение.
В себе си носят семената на вечен живот

Не се навеждайте над стръмни брегове,
да не потънат очите ви в бездна
Не слушайте поуките на грешни учители.
Притеглете сърцата си към думите на Словото,
там живее Духа на Господа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КЪДЕ СМЕ тръгнали забързани, одрипавели,
развели мислите си в хаотичен ритъм.
Вървящи светове на празни думи.

А животът е така прекрасен.
Целува вятър нашите чела, косите вее.
Черешите на хълма и в земята зреят.
Реката е измила пясъка един и същ, безкраен.
Водата носи световете в огледало.

На всеки бряг животът е с крила и диша.
И как се труди Бог,
да ни облече в безсмъртие

 

 

 

 

 

 

 

ВОСКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО 2019

„Сега е, Господи, Великден, твоят ден…”
Блез Сандрар

Стоя пред твоя храм на църквата „Свети Димитър”.
Очаквах да си там , а ти си моя мисъл.

През земния ми свят те нося като огън.
И търся твоя свят, но повече дали ще мога.

Какво ли не живях и през какво ли не преминах.
Светът бе цъфнал трън във моята градина.

До тебе остарях, о, Господи любими.
Това, което съм сега, от теб го имам.

Човешка шепа самота и гладно земно семе.
Лицето ти над мен е образ на вселени.

Април е, Господи, и твоят ден настъпи,
а земният живот върви по свои стъпки.

Но ето го сега, към храма ти народът.
Ще търси светлина, от себе си свободен.

А ти дали си там, о, Господи любими!
Вървеше бос и сам през миналите зими.

В иконите си от злато и с лъскава корона.
Боли ли те светът, поникнал в твоя корен?

Отворена врата е храмът ти Господен.
Вземи ме да съм там, където си прободен

 

 

 

 


АКО НЯКОЙ НЕ ЗНАЕ как се получава брашно от пепел,
как се правят хлябове от звезден прах и небесна мая,
нека влезе в царството на отдавнашната Земя,
да потърси стъпки на хора,
избуяла забрава, пуснала плодове и корени навсякъде.

Нищо мъртво не е мъртво
и нищо живо не е повече от мигновение.
В себе си носят семената на вечен живот

Не се навеждайте над стръмни брегове,
да не потънат очите ви в бездна
Не слушайте поуките на грешни учители.
Притеглете сърцата си към думите на Словото,
там живее Духа на Господа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КЪДЕ СМЕ тръгнали забързани, одрипавели,
развели мислите си в хаотичен ритъм.
Вървящи светове на празни думи.

А животът е така прекрасен.
Целува вятър нашите чела, косите вее.
Черешите на хълма и в земята зреят.
Реката е измила пясъка един и същ, безкраен.
Водата носи световете в огледало.

На всеки бряг животът е с крила и диша.
И как се труди Бог,
да ни облече в безсмъртие

 

 

 

 

 

 

 

 

0
0
0
s2smodern