Поезия

Първа награда - Завръщане 64 –  Теменуга Димитрова Маринова от град Варна
Втора награда - Орехът – 80 – Антоанета Богоева от град Кюстендил
Трета награда - Мравунячето на света - 132 - Валери Станков от град Варна
Трета награда - Органистът – 67 - Богомил Господинов пребивава в град Лондон

Разказ

Първа награда - Мъгла – 62 – Милен Нанков от град Ловеч
Втора награда - Белите птици – 112- Виктор Макаров от град София
Трета награда - Отшелникът – 133 – Данаил Стойчев от град Русе 

Допълнителни отличия с почетни грамоти

Дарове - 114 – Илияна Илиева от град София
Дарението - 70 - Магдалена Борисова от град Елена
За да оцелеем – 110 – Гергана Радева пребивава в Италия
Мъжът с хилядата маски – 116 – Сибин Майналовски от град София
Миросаното дърво-65 – Светла Дамяновска от град Мездра
За риба -91 – Иван Трифонов от град Казанлък
Докосване до мама – 122 -Ангел Стоянов Веселинов от София

0
0
0
s2smodern


Освободената творческа мисъл влезе в новия век с нови вълнения, нови идеи и нов интелектуален продукт. Появата на християнски художествени творби в условия на свобода на словото доказа несъстоятелността на дългогодишно налаганото мисловно клише, че българската литература е индиферентна към християнската чувствителност и християнския светоглед.
В настоящия алманах, в раздела ,,Научи ме, Господи велик” са поместени християнски творби на изтъкнати български писатели, живели и творили преди 09.09.1944 г. – Йордан Йовков, Кирил Христов, Йордан Ковачев и Атанас Далчев. Като съставители на това издание ние се постарахме да направим символичен връзка между сегашното християнско художествено творчество с емблематични творби от миналото и така да прокараме мост между традицията и съвременното литературно съзнание.
Въпреки цензурата по времето на комунистическия режим са родени някои прекрасни творби с християнска тематика, свидетелстващи за спонтанен, индивидуален и спорадично проявяващ се бунт срещу дистата на идеологемата. Този бунт преодолява налаганите и втърдени задължителни параметри на изискванията към твореца от този период по неофициален път, чрез собствени избори на литературните идеи и тяхното претворяване. Такива са произведенията на творци като Борис Христов, Иван Цанев, Марин Георгиев, Владимир Попов, Деян Енев, Теодора Димова, Методи Джонев, Първан Стефанов, Иван Вълев и други – радваме се че техни творби намериха място в нашия алманах.
Разделът ,,...към Словото и още по-нататък...” съдържа творби на членове на Асоциация за насърчаване на християнското художествено слово ,,Емпирей” –общност от съмишленици, които имат за цел да популяризират добрите образци в тази област, давайки и свой принос в художественото творчество. Обединени на базата на сходни интереси и поставили началото на неформален литературен кръг, те не биха желали да творят и общуват в тесен и ограничен обсег. Стремежът, който ги обедини и при създаването на този алманах, е да се постигне отвореност и споделимост на усилията им.
С воля за пренасочване и концентрация на част от енергията на творците към “романтиката на канона” (по израза на Дж. К. Честъртън) и към изконните християнски ценности, Асоциация “Емпирей” проведе през миналата 2017 г. конкурс за християнска творба (кратък разказ и стихотворение) под мотото ,,Де е Витлеем?”. В настоящия алманах поместваме произведения на автори, които бяха номинирани за награди в конкурса. Техните творби можете да намерите в раздела ,,Но истинският ми живот ме гледа от небето...”
Накрая на изданието поместваме кратки биографични данни за участниците в алманаха. Всеки от тях, като изключим тези, които не са сред живите, е съставил сам своята животописна бележка, включваща данните за творческото му битие. Ние, съставителите на алманаха, водени от демократичните си принципи, оставяме авторите сами да поемат отговорността за достоверността на своя животопис.

 

0
0
0
s2smodern

От скоро приятелите на литературата от Полша имат възможност да се радват на още една българска книга. „Какъв е смисълът” събира 20 преведени на полски стихотворения от поетичните книги на Калин Михайлов – от „Стихотворения” (1991) през „Тихи трипове” (1998) и „Пролята за теб” (2007) до „Нужен” (2016), както и две нови негови творби. Преводът е дело на студенти българисти от Люблинския университет „Мария Склодовска-Кюри”, а редакцията е извършена от Ивона Цанев и Камен Рикев. Снабдена с кратко представяне на автора и поезията му от К. Рикев и в симпатичен джобен формат, книжката излиза със спомоществователството на почетния консул на Република България в Бялисток Негово Превъзходителство г-н Витолд Карчевски. 

Доц. д-р Калин Михайлов (род. 1966 г., в София) е литературовед, есеист и поет, преподавател по западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор e на книгите „Стихотворения“ (1991), „Тихи трипове“ (1998), „Мориак и Бернанос – два романни свята между насилието и любовта“ (2006; с версия на френски език от 2011 на Lettres modernes Minard), „Пролята за теб. Стихотворения и фрагменти“ (2007), „Християнство и идентичност“ (2007), „Християнската литература – между вписването и отграничаването” (2013), “Нужен” (2016). Доц. Михайлов е специализирал по темата „Вяра и литература“ във Фрибур, Швейцария (1993-1994), с подкрепата на Фондация „Кацаров“, и в Пасау, Германия (2002-2003). Той е член-съосновател на „Академичния кръг по сравнително литературознание“ (CALIC-ACCL) и на Българското общество “Достоевски”. Бил е лектор по български език и култура в Университета на Саарланд, Германия (2012–2014). Председател на УС на Асоциация „Емпирей“.
Освен на полски стихотворения на К. Михайлов са превеждани на руски, немски, италиански и английски език.

*
Васил Лазаров, който също е член на Асоциация „Емпирей“ спечели това лято награда от международен конкурс. Отличието е в областта „Поезия“, за стихотворението „Художникът, който рисуваше вятъра“.
Международният литературно-артистичен конкурс „La piazzetta”, 20-то издание, бе организиран от Centro Artisti Salernitani под патронажа на Република Италия, Университета в Неапол и община Салерно. Българското участие се осъществи със съдействието на Българо-италианския Културен Център в гр. Салерно (Италия) с президент г-жа Калина Белчева.
Васил Лазаров е родом от Самоков, живее в София и в родния си град. Автор на романите ,,Тройната нишка” (Издателство ,,Нов човек”, 2018), Крайъгълен камък”(ИК „Огледало”, София, 2012) и „Парадоксът на любовта“ (издателство „Светлина на Балканите“, София, 2015), която е издадена и на италиански език, на сборника с есета „Християнство и поезия“ ”(ИК „Огледало”, София, 2012) и на стихосбирката „Песента на кондора“ (ИК „Литературен форум”, София, 2008). Изпълнителен директор на Асоциация ,,Eмпирей". Председател на Сдружение на писателите – Самоков.

Поместваме награденото стихотворение на Васил Лазаров:

Художникът, който рисуваше вятъра

Нали е художник,
жадуваше да рисува вятъра.
Въображението му търсеше
вятърни мелници,
всяка от тях
никнеше като хризантема,
но цветът им окапваше
лист по лист
и вятърът ги отнасяше.
Имаше своите
мигове мигове на триумфи,
когато сякаш се носеше
с вихъра на вятъра.
Бе орисан от съдбата
на ръба на бездната
и на течението на вятъра.
Намираше се в пари
от дъжд на вятър,
обикновено нямаше,
но дори когато имаше,
ги пилееше на вятъра.
Най-накрая го нарисува!
Господ изпълнява всяко желание –
плод на безумна страст,
но с четка не бе достатъчно.
Искаше да го нарисува със слова,
с ноти да го издяла от камък,
самият той искаше да е вятър,
да пее из клоните,
но най-вече заради жените,
най-вече заради красивите,
искаше като вятъра
да гали косите им,
да целува очите им,
но не само тях!
Да се плъзга по всяка извивка
тяло на тяло,
Душата му блуждаеше,
но понякога се появяваше
поредната жена,
която го възпламеняваше,
която като вятър
тлеещия огън в душата му
възпламеняваше в пожар,
но тя бързо разбираше,
че е неуловим като вятъра
и си отиваше.
Заченат сякаш от самия вятър,
докато вятърът отвя праха му
той все се оглеждаше за нещо,
което разширява зениците,
нещо, за което хората казват
„вее го вятърът“.

0
0
0
s2smodern